Кеворк Кеворкян: Малкович злепостави и Марков
Кеворк Кеворкян, Facebook
Малкович би трябвало да е удовлетворен – малко олелия към софийската му режисура на „ Оръжията и индивидът “ няма да му е непотребна. Иначе в чужбина надали въобще щяха да я виждат.
Сега обаче, след стълкновенията към Народния спектакъл, е друго.
Може да се пусне и овреме приготвената плоча: в България национализмът е във напредък, смут. Министърът на културата съвсем се разплака по малкия екран от този факт – като че ли в този момент научи, накъде се е запътила цяла Европа. Привидяха му се и аутодафета – въпреки че към този момент няма и какво да запалиш, множеството от известните ни писатели са си едни услужливци на Властта.
С една дума - това не беше изречено, само че трябваше да се досетим: евроатлантизмът ни е под въпрос, откакто тук някои не одобряват две-три безвкусни закачки на Шоу.
Малкович обаче са го пренавили – и внезапно той се появи като ценител на някои от най-скверните секрети от близкото минало. Прави някаква обикновен артикул - само че пътьом злепоставя и Георги Марков.
По време на конференцията преди премиерата той загатва и протестната декларация на Съюза на българските писатели и споделя: „ Това ли е съюзът, който преди време е изгонил Георги Марков? “
Това е цялостна нелепост - само че той я изрича, тъй като по този начин са му подсказали.
Георги Марков не е някаква дребна риба, с цел да стане жертва на писатели.
Той е Баш Писателят, върви на лов с Баш Диктатора; влиза при него, когато си иска; успокоява го като роден наследник да не претърпява толкоз свинската опашка от „ Люти чушки “ на Радой и Димовски, която имитира подписа му; написа сюжета на Баш Комунистическия сериал „ На всеки километър “ и прочие
Но кой да му каже тия неща на Малкович. Не му би трябвало и да знае, че Марков отпътува несмущаемо на Запад/Италия, с алтернатива да се върне, когато желае – без да желае позволение от Съюза на писателите. Той е надалеч оттатък тяхната категория. Малкович обаче безгрижно го принизява.
Впрочем, шефът на Народния спектакъл може да прояви гражданската си храброст, като включи в репертоара му някоя от спрените от комунистическата власт пиеси на Марков. Естествено – под режисурата на Малкович.
Най-жалък беше министърът на културата – поради намеците му по адрес на Народа, най-отвратителният от които бе, че „ българският народ търсел мотиви за борба “.
Този човек като че ли пада от Луната и не схваща, че Народа има безчет учредения да е ядосан, поради униженията, които би трябвало да преглъща.
Хората са в правото си да се сърдят, когато се накърнява гордостта им – колкото е останало от нея.
Разбира се, не са малко и тези, които считат, че е прекомерно една театрална режисура да бъде обругавана по този метод.
Но през десетилетията на налудният Преход Народа непроменяемо бе подценяван, когато сакатите му Властници вземаха съдбоносни за оцеляването му решения.
Затова, можем да забележим митинга му против постановката на М. като едно малко успокоение за него – най-малко това му се поставя.
